Участник ли сте?

Какво е ситуационно лидерство? Примери, ползи и недостатъци през 2024 г

Какво е ситуационно лидерство? Примери, ползи и недостатъци през 2024 г

Работа

Джейн Нг 22 април 2024 7 мин. четене

Нов ли сте на ръководна позиция и сте объркан кой лидерски стил да използвате? Трудите ли се да определите кой е най-подходящ за вашата личност? Не се притеснявайте, не сте сами. Много новоназначени мениджъри са изправени пред това предизвикателство.

Добрата новина е, че има решение, което не изисква от вас да се насилвате в определен стил. Тази стратегия се нарича ситуационно лидерство. Затова в тази статия ще дефинираме ситуационното лидерство и ще обсъдим как то може да ви помогне като мениджър.

Съдържание

Повече за лидерството с AhaSlides

Кой е измислил термина „ситуационно лидерство“?Пол Хърси
В коя книга е публикувано?1969
Името на книгата с термина „ситуационно лидерство“?Управление на организационното поведение: Използване на човешките ресурси
Кой е изобретил ситуационния подход?Хърси и Бланчард
Преглед на ситуационното лидерство

Алтернативен текст


Търсите инструмент за ангажиране на вашия екип?

Съберете членовете на вашия екип чрез забавен тест на AhaSlides. Регистрирайте се, за да вземете безплатен тест от библиотеката с шаблони на AhaSlides!


🚀 Вземете безплатен тест☁️

Какво е ситуационно лидерство?

Ситуационното лидерство е лидерски подход, основан на теорията за ситуационното лидерство, която предполага, че няма универсален лидерски стил за всички ситуации и великите лидери трябва да коригират своя метод в зависимост от случаите, за да отговорят на специфичните нужди на членовете на екипа въз основа на тяхното ниво на зрялост и желание да поемат отговорности. 

ситуационно лидерство
Ситуационно лидерство.

Но как мениджърите могат да оценят нивото на зрялост и нивото на желание на служителите? Ето ръководство: 

1/ Нива на зрялост

Четирите нива на зрялост се определят, както следва:

  • M1 – Ниска компетентност/Нисък ангажимент: Членовете на екипа на това ниво имат ограничен опит и умения. Те се нуждаят от подробни инструкции, ръководство и надзор, за да изпълнят задачата успешно.
  • M2 – Известна компетентност/променлив ангажимент: Членовете на екипа имат известен опит и умения, свързани със задачата или целта, но все още може да са несигурни или да им липсва увереност да изпълняват последователно. 
  • M3 – Висока компетентност/Променлива ангажираност: Членовете на екипа имат значителен опит и умения, но може да им липсва мотивация или увереност да изпълняват задачите по най-добрия начин. 
  • M4 – Висока компетентност/висока ангажираност: Членовете на екипа имат богат опит и умения и могат да работят независимо или дори да предложат подобрения на задачата или целта.
Източник: lumelearning

2/ Нива на желание 

Нивата на желание се отнасят до степента на готовност и мотивация служители за изпълнение на задача или цел. Има четири различни нива на готовност: 

  • Ниска готовност: На това ниво членовете на екипа не желаят да поемат отговорност за изпълнението на задачата или целта. Те също могат да се чувстват несигурни или несигурни относно способността си да изпълнят задачата.
  • Известно желание: Членовете на екипа все още не могат да поемат пълната отговорност за задачата, но имат желание да се учат и да подобряват уменията си. 
  • Умерено желание: Членовете на екипа могат да поемат отговорност за задачата, но им липсва увереността или мотивацията да го направят независимо. 
  • Висока готовност: Членовете на екипа са способни и желаят да поемат пълна отговорност за задачата. 

Като разбират горните две нива, лидерите могат да прилагат стилове на лидерство, които съответстват на всеки етап. Това помага на членовете на екипа да развият своите умения, да изградят своята увереност и да повишат мотивацията си, което в крайна сметка води до подобрено представяне и резултати. 

Как обаче да се съчетаят ефективно стиловете на лидерство с тези нива? Нека разберем в следващите раздели!

Какви са 4-те ситуационни стила на лидерство?

Моделът на ситуационното лидерство, разработен от Hersey и Blanchard, предлага 4 стила на лидерство, които съответстват на нивото на желание и зрялост на членовете на екипа, както следва:

4-те ситуационни стила на лидерство
  • Насочване (S1) – Ниска зрялост и ниска готовност: Този метод е най-подходящ за нови членове на екипа, които се нуждаят от ясно ръководство и насока от своя лидер. И за да гарантира, че техните съотборници ще изпълнят задачата успешно, лидерът трябва да даде конкретни инструкции.
  • Коучинг (S2) – Ниска до умерена зрялост и известно желание: Този подход е подходящ за тези, които имат известен опит със задачата, но им липсва увереността да я направят самостоятелно. Лидерът трябва да дава насоки и да обучава членовете на своя екип, за да им помогне да развият уменията си и да повишат мотивацията си.
  • Подкрепа (S3) – Умерена до висока зрялост и умерена готовност: Този метод е най-добър за членове на екипа, които имат професионални познания и увереност в изпълнението на дадена задача, но може да се нуждаят от насърчение и подкрепа, за да се представят по най-добрия начин. Лидерът трябва да позволи на съотборниците си да вземат решения и да поемат отговорност за задачата.
  • Делегиране (S4) – Висока зрялост и висока готовност: Този стил е най-подходящ за тези, които имат значителен опит и увереност в изпълнението на задача с допълнителна отговорност. Лидерът просто трябва да осигури минимална насока и подкрепа, а членовете на екипа могат да вземат решения самостоятелно.

Чрез съпоставяне на подходящия лидерски стил с нивото на развитие на членовете на екипа, лидерите могат да увеличат максимално потенциала на последователите и да постигнат по-добри резултати.

Примери за ситуационно лидерство

Ето пример за това как ситуационното лидерство може да се приложи в реална ситуация:

Да приемем, че сте мениджър в компания за разработка на софтуер и имате екип от четирима разработчици. Всеки от тези разработчици има различно ниво на умения и опит и всички работят по проект заедно. Така че трябва да коригирате стила си на лидерство в зависимост от техните нива на развитие. 

На отборитеНива на развитие (зрялост и желание) Ситуационни стилове на лидерство
Разработчикът АТя е много квалифицирана и опитна и се нуждае от много малко напътствияДелегиране (S4): В този случай бихте им делегирали задачи и ги оставили да работят самостоятелно, като се проверявате само от време на време, за да се уверите, че всичко е наред.
Разработчик БТой е опитен, но му липсва опит. Той се нуждае от някакво ръководство и ръководство, но е способен да работи самостоятелно, след като разбере какво се очаква от него.Поддръжка (S3): В този случай трябва да предоставите ясни инструкции и да се регистрирате често, за да отговорите на всички въпроси и да предоставите обратна връзка.
Разработчик CТя е по-малко квалифицирана и по-малко опитна. Той се нуждае от повече насоки и насоки и може да се нуждае от малко обучение, за да развие своите умения.Коучинг (S2): В този случай вие ще предоставите ясни инструкции, ще наблюдавате отблизо напредъка им и ще предоставяте редовна обратна връзка и обучение.
Разработчик ДТой е нов в компанията и има ограничен опит с технологията, с която работите. Те се нуждаят от насоки и насоки стъпка по стъпка и ще се нуждаят от обширно обучение и подкрепа, за да навлязат в крак.Режисура (S1): В този случай ще осигурите обширно обучение и ще наблюдавате отблизо напредъка им, докато започнат да работят по-самостоятелно. 
Ето пример за това как могат да се прилагат ситуационни стилове на лидерство.

Освен това можете да се обърнете към примери за ситуационни лидери, като Джордж Патън, Джак Стал и Фил Джаксън, за да наблюдавате и да се учите от техния начин.

Ползи от ситуационното лидерство

Успешният лидер трябва да може да разпознае таланта, да го подхранва и да го позиционира на подходящото място, за да помогне на своите съотборници да се развиват.

Понякога ще бъде трудно да коригирате стила си на лидерство, за да отговаряте на нуждите на вашите служители, но несъмнено ще бъде от полза. Ето някои предимства на ситуационното лидерство:

1/ Увеличаване на гъвкавостта

Ситуационното лидерство позволява на лидерите да бъдат по-гъвкави в подхода си към ръководенето на своите екипи. Лидерите могат да адаптират стила си на лидерство, за да отговарят на ситуацията, което може да доведе до подобрено представяне и резултат. 

2/ Подобрете комуникацията

Противопоставяйки автократичното лидерство на еднопосочната комуникация, Ситуационното лидерство подчертава важността на ефективната комуникация между лидера и членовете на екипа. Като говорят и споделят, ситуационните мениджъри могат по-добре да разберат силните и слабите страни на своите съотборници и да им осигурят подкрепа и насоки.

3/ Изградете доверие

Когато ситуационните лидери отделят време, за да осигурят подходящото ниво на подкрепа и насоки, те могат да демонстрират своята ангажираност към успеха на членовете на своя екип, което може да доведе до повишено доверие и уважение. 

4/ Създайте мотивация с по-добра производителност

Когато лидерите възприемат ситуационен подход към лидерството, те са по-склонни да включат своите последователи в кариерното развитие, за да предложат полезни насоки и съвети. Това може да доведе до подобрена ангажираност и мотивация на служителите, което може да доведе до по-добро представяне и резултати.

5/ Създайте здравословна работна среда

Ситуационното лидерство може да помогне за изграждането на здравословна култура, която цени отворената комуникация, уважението и доверието и да помогне на служителите да се чувстват комфортно да споделят своите мисли и идеи. 

Лидерът, който слуша, ще направи работното място по-удобно и справедливо. Съберете идеите и мислите на служителите със съвети за „Анонимна обратна връзка“ от AhaSlides.
Изображение: freepik

Недостатъци на ситуационното лидерство

Въпреки че ситуационното лидерство може да бъде полезен модел на лидерство, трябва да имате предвид няколко недостатъка на ситуационното лидерство:

1/ Отнема много време

Прилагането на ситуационно лидерство изисква от лидерите да посветят много усилия и време, за да оценят изискванията на своите последователи и съответно да адаптират своя стил на лидерство. Това изисква търпение и може да не е възможно в някои забързани работни среди.

2/ Непоследователност

Тъй като ситуационното лидерство изисква лидерите да променят своя стил в зависимост от ситуацията, това може да доведе до несъответствия в начина, по който лидерите подхождат към своите членове. Това може да затрудни последователите да разберат какво да очакват от лидера си.

3/ Прекомерно разчитане на Лидера

В някои случаи на ситуационен лидерски подход, членовете на екипа могат да станат прекалено зависими от своя лидер, за да осигурят насоки и подкрепа, което води до липса на инициатива и креативност, което може да ограничи техния потенциал за растеж и развитие.

Ключови храни за вкъщи 

Като цяло, ситуационното лидерство може да бъде ценен лидерски модел, когато се прилага ефективно. Като предлагат подкрепа, насърчават сътрудничеството, насърчават автономността и насърчават положителна култура, лидерите могат да създадат здравословна среда, която подкрепя благосъстоянието и продуктивността на служителите.

Лидерите обаче трябва внимателно да обмислят потенциалните недостатъци и да предприемат стъпки за смекчаването им, за да осигурят гладко прилагане. 

И не забравяйте да позволите AhaSlides да ви помогне да станете успешен лидер с нашата библиотека от шаблони. Нашата предварително направени шаблони варират от обучителни сесии до срещи и ледоразбиващи игри, предоставяйки ви вдъхновение и практически ресурси за ангажиране на вашите служители.

Често задавани въпроси

Често задавани въпроси


Имате въпрос? Имаме отговори.

Ситуационното лидерство е лидерски подход, базиран на теорията за ситуационното лидерство, която предполага, че няма универсален стил на лидерство за всички ситуации и великите лидери трябва да коригират своя метод в зависимост от случаите, за да отговорят на специфичните нужди на членовете на екипа въз основа на тяхното ниво на зрялост и желание да поемат отговорности. 
Ситуационното лидерство помага за увеличаване на гъвкавостта, подобряване на комуникацията, изграждане на доверие, създаване на мотивация с по-добро представяне и създаване на здравословна работна среда.
Ситуационният стил на лидерство може да отнеме много време, непоследователност и прекалено разчитане на лидера, ако се практикува в грешна посока.